Емануил Попдимитров Нива

Красимир Георгиев
„НИВА”
Емануил Попдимитров (1885-1943 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Константин Бальмонт


Емануил Попдимитров
НИВА

Животът е нива: блазе му който
събуден отрано, с могъща десница
изтръгне от нея негодния плевел
и с палешник светъл широко разтвори
недрата й плодни и в пазвите влажни
посее златиста и едра пшеница,
та с вяра, с надежда, с любов неотменна
под бурите зимни, под пролетни вихри
дочака да види как зърното бавно
кълни и подава през снежни покрови
зеленото стръкче; как после стъблата
издигат се сочни – море разлюляно,
как житото цъфне и пие росица,
а юнската жега му злато налива,
та тежкият клас се навежда надолу
и зрее, и чака да падне под сърпа...
Блазе си му, който не знае почивка,
на ранина впряга волове в ярема
и китните снопи товари в колата,
а после доволен на гумното равно
издига високи купни до небето.
Настане вършитба и кончета врани
въртят се до стожера, тичат в превара
и сламата тъпчат с копитата яки.
А привечер гледай: в широкото гумно
издигне се куп – неотвеяно жито.
И вятър подухне ли тихо от запад,
веячът с лопата подхвърли зърната
и плявата в миг отлетява на облак,
а долу червена пшеница се стеле.
Тогава стопанин с дълбоката крина
отмерва чували от първа вършитба
и близо отнася ги в мелница стара,
де улей се пени и кошът потраква,
та мливото става на меко брашенце.
Стопанка грижовна замесва тестото
и квас му притуря да шупне доволно,
та хлябът изпечен по-сладък да бъде.
Тя взима частица тесто от нощвите
и кръст над вратата от него поставя
под сянка на кръста тоз дом да вирее...
Стопанин доволен хамбарите пълни,
да има запас за през цяла година,
а после загребва от чистото жито
и ;тбор пресява за бъдеща оран.
Тъй сее той, жъне, вършей и отвява,
отново да чака да жъне, да сее.
И както в живота, следят се и тука
в закон неотменен: сеитба и жътва,
след жътва – сеитба, и тъй е до края...
И вечни, безсмъртни така на земята
остават: трудът, любовта и животът!


Емануил Попдимитров
НИВА (перевод с болгарского языка на русский язык: Константин Бальмонт)

Вся жизнь наша – нива. Блажен благодатно,
Кто, рано проснувшись, могучей десницей
Исторгнет и выполет плевел негодный
И светом лезвийным широко растворит
Ее плодородные, влажные недра,
Златую посеет в то лоно пшеницу,
С любовью, с надеждой и с верой уронит
Ядреные зерна, под зимние бури,
Под летние вихри, домыслит, дождется,
Увидит, как медленным сочным наливом
Зерно всколосится и в снежном покрове
Зеленый возникнет узорчатый колос,
Как стебли окрепнут и станут упруги,
И жито цветет, разлелеялось море,
Пьет нежные росы, июльское жженье
В него наливает медвяное злато,
Качается, клонится колос тяжелый,
И зреет, и ждет, чтобы серп его срезал.
Блажен, кто и отдыха даже не знает,
Ярмо на волов надевает с зарею,
Тугие снопы громоздит на телегу
И после, довольный, к гумну подъезжая,
Скирды воздымает до неба высоко.
Придет молотьба, и тяжелым копытом
Идут вороные, ступают по току
И топчут солому. А под вечер, глянь-ка,
Вознесся омет, – не отвеяно жито.
И ветер подует ли с запада тихо,
Лопата взметнет полновесные зерна,
Плева от него отлетает мгновенно,
Червонная стелется долу пшеница.
Отмерит хозяин глубокою мерой,
Возьмет четверик, умолота начатки,
На старую мельницу близко дорога,
Там нежные брызги, хрустенье и гулы,
Тугое зерно стало мягкой мукою.
Хозяйка заботливо тесто замесит
И квасу прибавит, чтоб было что выпить,
Чтоб слаще куснуть испеченного хлеба.
Частицу в квашне отделит она теста
И крест из него над воротами ставит,
Под тенью креста чтобы дом возносился..
Доволен хозяин, что полны амбары,
Готовы запасы на год полносчетный,
А после берет он от чистого жита,
Отбор просевает для будущей пашни.
И сеет, и жнет он, молотит, и веет,
И снова он жнет, чтобы жать и чтоб сеять.
Как в жизни, и здесь неизменность закона:
Посевы и жатва, за жатвой посевы,
И так до предела, до самого края.
И вечны в просторах земли и бессмертны
И труд, и любовь, и горение жизни.